Термичният комфорт може да се определи като настроение, което изразява удовлетворението от заобикалящата ни среда и зависи от определени фактори. Някои от тях са обективни, а други субективни. Субективните фактори зависят, от своя страна, от голям брой критерии, включващи: настроение, режим на движение (бягане ходене, катерене по стълби или статични), здраве и др.
Тъй като не можем да повлияем на субективните фактори, ще се опитаме да повлияем на обективните фактори с този материал.
Като цяло обективните фактори, които влияят на топлинния комфорт, са тези в околната среда, а именно:
– температура на въздуха;
– радиантна температура;
– скорост на въздуха;
– относителна влажност;
Температура на въздуха на закрито – от своя страна се влияе от редица фактори, включващи: термичната маса на сградата, инсталираните охлаждащи или отоплителни източници и от правилното им оразмеряване, също така се повлиява от: остъкленото пространство, качеството на дограмата, вида вентилация и др.
Масовият топлинен капацитет (наричан още специфична топлина) е свойство на сградата, което му позволява да съхранява топлина, осигуряваща „инерция“ срещу температурни колебания. Това е важно да се прецени при проектирането на сграда.
Например, когато наблюдаваме температурни колебания през целия ден, голямата термична маса на къщата може да послужи като „стабилизатор“ на тези колебания. Това може да се наблюдава благодарение на добрата изолационна част, тъй като термичната маса ще абсорбира топлинната енергия, когато температурата на околната среда е по-висока и ще я поддържа, когато навън е по-студено.
Това се отличава от стойността на термичната устойчивост на даден материал, което намалява топлопроводимостта в дадена сграда. По този начин позволява тя да се нагрява или охлажда или дори да задържа вътрешната топлинна енергия за по-дълго време.
Научно термичната маса е еквивалент на топлинния капацитет и има способността да съхранява топлинна енергия.
Скорост на въздуха – е скоростта на въздуха, с който човек е в контакт (измерен в м / сек). Колкото по-бързо се движи въздухът, толкова по-голям е топлообменът между човека и въздуха (например въздушните течения ни карат да усещаме по-ниска температура);
Относителна влажност – е отношението между количеството водна пара, намираща се във въздуха, и максималното количество водна пара, което въздухът може да поеме при една и съща температура на въздуха, изразено в проценти. Колкото по-висока е относителната влажност, толкова по-силно ще усетим топлината или студа. Границите на допустимото ниво на въздуха в стаите са съответно 70% (горна) и 35% (долна). При относителни влажности, на вътрешния въздух, по-високи от 70% наблюдаваме образуването на кондензация върху вътрешната повърхност на външните стени, особено в сгради с ниска топлоизолация. Получава се по време на студения период през годината, който благоприятства до появата на мухъл и плесен. При относителните влажности, на вътрешния въздух, по-малко от 35% се проявява усещането за сухота на дихателните пътища и очите, също така се влошават симптомите на алергии или астма.
Термичната маса е ефективна за подобряване на комфорта на сградата за всяко място, което е изправено пред ежедневни температурни несигурности – както през зимата, така и през лятото. Когато се използва добре и се комбинира с пасивен слънчев дизайн, термичната маса може да изиграе важна роля в намалене на енергията в системите за активно отопление и охлаждане. Използването на материали с термична маса е най-изгодното решение, когато има голяма вариация на температурните амплитуди (или, ако температурата през нощта е най-малко 10 градуса по-ниски от стойността на температурата, зададена вътре). Термините висока и/или ниска термична маса често се използват за описване на сгради с различни термични маси и влиянието им на изчисленията за определяне на топлинна реакция при отопление и охлаждане. При проектирането на конструкции използването на компютърен симулационен софтуер позволява точно изчисление на екологичните показатели в различни сгради и за различни годишни набори от данни относно климата. Това позволява на архитекта или дизайнера да проучи подробно връзката между тежки и леки конструкции, както и нивата на изолация, при намаляване на консумацията на енергия за отоплителни или охладителни системи, или дори напълно премахване на необходимостта от такива системи.
Идеалната система за топлоизолация е съставена от два слоя, които имат:
– висок специфичен термичен капацитет и висока плътност;
– висок топлоизолационен капацитет и ниска плътност (базалтова вълна);
Леката топлоизолация е изработена от материали с нисък топлопроводен капацитет, а тежката топлоизолация е изработена от материали с висок капацитет за съхранение на топлина. В резултат на това количеството топлина, която се натрупва в различните строителни елементи ще зависи от реда на полагане на слоевете, така че топлинната инерция на сградата също зависи от реда на топлоизолационната система. Като се вземат предвид горните аспекти, в постоянно обитаваните сгради, тежката изолация с висок капацитет за съхранение на топлина ще бъде поставена към вътрешността на помещенията, така че промените във външната температура ще имат по-нисък ефект върху вътрешната температура. В случай на временно обитавани сгради, тежката изолация с висок капацитет за съхранение на топлина ще бъде поставена към външната страна на помещенията, като по този начин температурата на закрито ще достигне по-бързо стойността на режима при стартиране на отоплението.
Чрез топлинното равновесие достигаме баланс между две системи (вътрешна и въшна стени). Достигайки термичното равновесие потокът от топлина се прекъсва. Топлината от вътрешната среда спира да преминава към външната среда и обратното. За да се изолира ефективно една къща е необходим материал, който ще се противопостави на това прехвърляне на топлина от едната страна на стената към другата. Не можем да блокираме топлообмена абсолютно напълно, освен ако нямаме вакуум между средите (външна и вътрешна). Ето защо, без значение колко дебела е стената или топлоизолацията, все още ще имаме известна загуба на топлина. Целият смисъл на топлоизолацията е да се намали загубата на топлина до финансово изгодно положение.
Температурното амплитудно затихване описва колко колеблива е температурата на вътрешната повърхност, спрямо външната повърхност. Стойност от 10 означава, че външната повърхност има температурни колебания 10 пъти по-големи от вътрешната повърхност. Например ще се изметят температури навън от 15 ° C до 35 ° C и вътре от 24 ° C до 26 ° C (20 ° C / 2 ° C = 10). Тази стойност трябва да бъде възможно най-висока. Добрите стойности са с коефицент 20 или по-високи.
