Във връзка с това Европейският Съюз (ЕС) има за цел да се бори с последиците на климатичните изменения, като си постави за цел до 2050 г. Европа да достигне до “нулевия”въглерод. Сградите отговарят за 40 % от общото потребление на енергия и 36 % от емисиите на CO2 в ЕС . Поради значителното им въздействие изграденото пространство е включено в стратегията за декарбонизация и енергийна ефективност.
Като се започне от 2021 г., бяха приети редица законодателни промени за привеждане на строителното поле в съответствие с новите европейски политики, и съгласно закон 372/2005, препубликувано през 2020 г. „Нови сгради, за които приемът в края на строителните работи е направен въз основа на оторизацията на сгради, издадени от 31 декември 2020 г., ще бъдат сгради, чието потребление на енергия е почти равно на нула „.
В момента има редица използвани сертификации, които ни помагат да постигнем стандарта nZEB. Сред най-известните от тях са: PassivHaus, BREEAM, LEED, WELL.
Макар посочените по-рано стандарти да не са задължителни, стандартът nZEB съгласно закон 372/2005 и препубликуван през 2020 г. е задължителен.
Тези мерки представляват ново предизвикателство както за местните публични органи, които трябва да включат в спецификациите определени изисквания при изпълнението на благоустройството, така и за професионалистите, които трябва да проектират и приложат стандарта nZEB.
Какво представлява nZEB?
Сградата nZEB с почти нулево потребление на енергия се определя като „сградата с много високи енергийни характеристики, в която енергийното изискване от конвенционални източници е почти равно на нула или е много ниско и е покрито най-вече с енергия от възобновяеми източници, включително енергия от възобновяеми източници, произведена на място или наблизо „.
Климатична зона | Начало | Сгради предназначени за здравеопазване | Сгради предназначени за туризъм | Търговски пространства | Сгради за спортна дейност | ||||
Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | ||
I | 2021 | 143.0 | 17.0 | 82.0 | 10.3 | 103.0 | 12.6 | 87.0 | 10.0 |
II | 2021 | 150.0 | 18.2 | 86.0 | 10.9 | 114.0 | 14.3 | 93.0 | 11.0 |
III | 2021 | 153.0 | 19.2 | 89.0 | 11.5 | 123.0 | 15.9 | 96.0 | 11.8 |
IV | 2021 | 158.0 | 20.5 | 91.9 | 12.1 | 134.0 | 17.8 | 101.0 | 12.8 |
V | 2021 | 163.0 | 21.7 | 95.7 | 12.8 | 145.1 | 19.7 | 105.2 | 13.7 |
Климатична зона | Начало | Офис сгради | Образователни сгради | Жилищни сгради | Жилищни сгради индивидуално | ||||
Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | Енергия prim TOTAL (kWh/m2,an) | Еквив.емисии CO2 (kg/m2,an) | ||
I | 2021 | 83.0 | 8.9 | 57.0 | 6.9 | 89.0 | 10.9 | 110.0 | 13.7 |
II | 2021 | 86.0 | 9.5 | 62.0 | 7.7 | 93.0 | 11.6 | 119.0 | 15.2 |
III | 2021 | 86.0 | 9.9 | 66.0 | 8.4 | 95.0 | 12.3 | 125.0 | 16.4 |
IV | 2021 | 87.0 | 10.6 | 71.0 | 9.2 | 98.0 | 13.0 | 134.0 | 17.9 |
V | 2021 | 88.6 | 11.2 | 76.4 | 10.0 | 101.2 | 13.8 | 141.2 | 19.3 |
В таблицата по-горе можем да видим, че е необходимо да се осигури максимално ниво на първична енергия и ограничено количество емисии на въглероден диоксид. Тези параметри варират в зависимост от местоположението на строителната площадка и архитектурната програма. Освен това изискването за енергия трябва да бъде обхванато „в дял от най-малко 30 %, с енергия от възобновяеми източници“.
В заключение, за да бъде сградата съобразена със стандарта nZEB, спецификацията на използваните материали, технологии и системи ще бъде направена според климатичните условия на обекта, за да се гарантира:
- максимално ниво на първична енергия;
- граници на емисиите на въглероден диоксид;
- осигуряване 30% от общата първична енергия, от възобновяеми източници;
Коя е най-добрата стратегия за съответствие на стандарта nZEB?
От началото на процеса на проектиране трябва да обмислим намаляване на консумацията на енергия. За да направим това, трябва да следваме принципите на пасивните къщи и данните за климата като: слънчева енергия, извън температурата на въздуха, влажността и скоростта на вятъра.
Тези решения влияят пряко на изискванията за интериорен комфорт и енергия.
Минималните стойности на коригираните термични съпротиви и формулите се намират с норма в кода MC 001/2006.
Къде се губи най-много енергия в сградата?
Контролът на топлинния поток на ниво сграда винаги се извършва чрез топлоизолация. Тя ограничава загубата на топлина през студения сезон и ни предпазва от високи летни температури.
Независимо дали става дума за контакта на сградата със земята, междинните плочи,покрива или фасадите, непрекъсната топлоизолация, инсталирана правилно и с висока R-стойност, ще ни помогне да се съобразим с минималните стойности на коригирана топлоустойчивост и ще доведе до ефективно намаляване на потреблението на енергия.Сподели
Облицовка на сграда | R’min [m2K/W] | U’max [W/m2K] |
Външни стени | 1,80 | 0,56 1) |
Външна дограма | 0,55 | 1,80 2) |
Настилки над последното ниво, под тераси или мостове | 3,50 | 0,29 1) |
Подове над неотопляни мазета и изби | 1,65 | 0,60 1) |
Стени, присъединени към затворени фуги | 1,10 | 0,90 1) |
Етажи (при еркерни прозорци, външни стълби и т.н.) | 4,50 | 0,22 1) |
Плочи върху земята (над – CTS) | 4,50 | 0,22 1) |
Подовете (плочи) на мазетата (под CTS) | 4,80 | 0,20 1) |
Външни стени, под CTS, в мазетата | 2,40 | 0,42 1) |
Минималните стойности на коригираните термични съпротиви и формулите се намират с норма в кода MC 001/2006.
Облицовка на сграда | R’min [m2K/W] | U’max [W/m2K] |
Външни стени | 4,00 | 0,25 1) |
Външна дограма | 1,11 | 0,90 2) |
Настилки над последното ниво, под тераси или мостове | 6,67 | 0,15 1) |
Подове над неотопляни мазета и изби | 3,40 | 0,29 1) |
Стени, присъединени към затворени фуги | 1,50 | 0,67 1) |
Етажи (при еркерни прозорци, външни стълби и т.н.) | 5,00 | 0,20 1) |
Плочи върху земята (над – CTS) | 5,00 | 0,20 1) |
Подовете (плочи) на мазета (под CTS) | 5,30 | 0,19 1) |
Външни стени, под CTS, в мазетата | 3,40 | 0,29 1) |
Минималните стойности на коригираните термични съпротиви за жилищни сгради NZEB MC/001-2006 Преглед 2022
Анализирайки информацията от таблиците, можем да видим, че коригираните минимални съпротиви са увеличени, а в повече от случаите стойностите са били удвоени.
Това води до необходимост от използване на топлоизолационни материали с по-добър коефициент на топлопроводимост и, разбира се, да се увеличи дебелината на топлоизолация според спецификата на проекта и климатичните параметри на строителната площадка. Очевидно такива мерки могат да допринесат за увеличаването на пожарното натоварване и скоростта на отделяне на топлина. но Използването на изолация от каменна вата ще допринесе за съответствието на конструкцията с изискванията за противопожарна безопасност. Тези продукти са оценени като клас А1 в системата за класификация на реакция при пожар.
Може да се направи разлиза между изборът на правилния материал със съответствието на сградата и със стандарта nZEB. Не случайно е посочено да търсите и да научите повече за различни изпълнения на топлоизолационните технологии, които са достъпни на пазара.
Освен спецификацията на подходящите топлоизолационни продукти и техните характеристики, вие също трябва да разгледа ефекта, който топлинните „мостове“ имат върху общия енергиен баланс на сградата.
По този начин, за да се намалят енергийните загуби през термичните „мостове“ трябва да бъдете внимателни във фазата на моделиране на детайлите по отношение на втъзките на различните елементи на конструкцията като: прозорци, стълбове, греди, подове и др.
Стандартът nZEB само за нови сгради ли е?
Новите изменения в законодателството се отнасят до нови сгради, както и до сгради, които предстои да преминат през основен процес на саниране. По този начин стойностите на минималните термични съпротиви за интервенции върху съществуващи сгради са следните:
Облицовка на сграда | R’min [m2K/W] | U’max [W/m2K] |
Външни стени | 3,00 | 0,33 1) |
Външна дограма | 0,90 | 1,10 2) |
Настилки над последното ниво, под тераси или мостове | 5,00 | 0,20 3) |
Подове над неотопляни мазета и изби | 2,50 | 0,40 4) |
Стени, присъединени към затворени фуги | 1,10 | 0,90 1) |
Етажи (при еркерни прозорци, външни стълби и т.н.) | 4,50 | 0,22 4) |
Плочи върху земята (над – CTS) | 4,50 | 0,22 4) |
Подовете (плочи) на мазетата (под CTS) | 4,80 | 0,21 4) |
Външни стени, под CTS, в мазетата | 2,90 | 0,35 4) |
Минимални термични резистори (стандартни/референтни стойности) за обновяване на съществуващи жилищни сгради
Облицивка на сграда | R’min [m2K/W] | U’max [W/m2K] |
Външни стени | 3,00 | 0,33 1) |
Външна дограма | 0,90 | 1,10 2) |
Фасади от остъклена завеса | 0,77 | 1,30 2) |
Настилки над последното ниво, под тераси или мостове | 5,00 | 0,20 3) |
Подове над неотопляни мазета и изби | 2,50 | 0,40 4) |
Стени, присъединени към затворени фуги | 1,10 | 0,90 1) |
Етажи (при еркерни прозорци, външни стълби и т.н.) | 4,50 | 0,22 4) |
Плочи върху земята (над – CTS) | 4,50 | 0,22 4) |
Подовете (плочи) на мазетата (под CTS) | 4,80 | 0,21 4) |
Външни стени, под CTS, в мазетата | 2,90 | 0,35 4) |
Минимални термични резистори (стандартни/референтни стойности) за обновяване на съществуващи нежилищни сгради
Достатъчна ли е правилната топлоизолация за постигане на стандарта nZEB?
В случай на дом, най-високата консумация на енергия се използва за загряване и охлаждане на пространството, а правилната топлоизолация е първата стъпка към намаляване на потреблението.
Въпреки това, като се има предвид големият дял на друго оборудване и уреди в общия енергиен баланс, е необходимо да се внедрят осветителни решения, механични системи и уреди с високо ниво на енергийна ефективност.
След като бъдат предприети всички мерки за намаляване на потреблението на енергия, осигуряването на 30 % от възобновяемите източници вече не е пречка.
Защо е важно да следвате стандарта nZEB?
Сградите са част от заобикалящата ни среда и оказват голямо въздействие върху начина, по който се развиваме. Концепцията nZEB е да се подобрят строителните техники за изграждане на постройки, които в момента населяваме, като се има предвид и въздействието, което решенията ни оказват върху околната среда. В заключение, всички придобити досега знания трябва да бъдат интегрирани в мултидисциплинарен процес, за да се разработят енергийно ефективни сгради, които генерират по-нисъки въглеродни емисии, така че да се наслъждаваме от устойчиви, по-безопасни, по-удобни сгради, в по-здравословна среда.